Home Анализи Развитие на черноморския магистрален пръстен на територията на Република България

Развитие на черноморския магистрален пръстен на територията на Република България

Проф. д-р инж. Петър СТЕФАНОВ,
Проф. д-р инж. Николай МИХАЙЛОВ,
Ас. инж. Десислава ГЕОРГИЕВА

Катедра “Пътища” , УАСГ, София

Разбирателството между държавите – членки на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, една от които е и България, и желанието им да координират действията си, свързани със строежа и реконструкцията на пътища в крайбрежните райони на Черно море, дават път на изграждането на Черноморски магистрален пръстен (ЧМП) чрез подписване на Меморандум през 2007 г.). Този пръстен се очаква да допринесе за разширяване на връзките между Европейския съюз, черноморските държави и азиатските страни и се предвижда да се изгражда в координация с ЕС с цел да бъде включен в мрежата на основните трансевропейски транспортни оси към съседни на ЕС държави и региони.

Е в р о п е й с к а т а стратегия за териториално сътрудничество е разработена в съответствие с принципите на кохезионната политика на Европейския съюз и нейните основни цели на макрорегионално ниво са свързани с ускоряване на процесите на икономическо и социално сближаване, укрепване и разширяване на териториалното сътрудничество и създаване на възможности за развитие на потенциала на региона.

В стратегията се залага прилагането на интегриран подход, широко партньорство и териториално сътрудничество между:

 регионалните и местните общности,
 между градовете и регионите,

както и на взаимодействието между различните европейски финансови инструменти  – структурни фондове и “външни” инструменти – с оглед постигането на по-добра координация на средствата.

Финансовите инструменти, чрез които се очаква да се осъществи политиката на Европейското териториално сътрудничество са няколко и ние ще се спрем на тях накратко, тъй като те имат пряко отношение към изграждането на ЧМП:

1. Оперативна програма ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО „РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ“. Управляващ орган – Министерство на развитието, благоустройството и жилищата, Румъния

2. Оперативна програма „ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ – СЪРБИЯ“. Управляващ орган – МРРБ, България.

3. Оперативна програма ЗА ТРАНСНАЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО „ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА“ (14 европейски страни в т.ч. 8 страни членки на ЕС и 6 страни кандидатки). Управляващ орган – Агенцията за национално развитие, Унгария.

4. Оперативна програма ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ОТ ДУНАВСКИЯ РЕГИОН (14 европейски страни: Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Румъния, България, Хърватска, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова и Украйна).

5. Програма ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТУРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ (Допустими участници от България: областите Бургас, Хасково и Ямбол). Управляващ орган: МРРБ, България.

6. Съвместна оперативна програма „ЧЕРНОМОРСКИ БАСЕЙН“ (СОПЧБ) (Участници – 10 държави: България, Румъния, Гърция, Турция (кандидатка за членство); Партньори – Молдова, част от Украйна, Грузия, Русия). Управляващ орган – Министерство на регионалното развитие и туризма, Румъния.

СОП „Черноморски Басейн“ е активна от 2007г., като в рамките на програмния период се осъществяват задачи в областта на:
 трансгранично партньорство за икономическо и социално развитие;

 обмен на ресурси и знания за
опазване на околната среда;

 формиране на обща културна
среда.

С подписания на 19.04.2007 г. Меморандум за разбирателство
между страните-членки на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) за координирано строителство на ЧМП Съвместната Оперативна Програма „Черноморски Басейн“ се „отваря“ и към изграждането на инфраструктура – транспортна и енергийна. През февруари 2011 г. Меморандумът е предложен от Министерския съвет за одобрение от Народното събрание на Република България. В Меморандума /2007, чл.2 / е записано задължение на Управляващия комитет за ЧИС да изработи по-късно основния маршрут на ЧМП и неговите връзки.

Шест години след подписването на Меморандума много въпроси стоят открити и ние поставяме на вниманието на конференцията най-важните от тях:

  • Окончателен ли е маршрутът на ЧМП, приет с Меморандума?
  • Какво е мястото на автомагистрала „Черно море“ (по препоръчания вариант в проекта 2002) в ЧМП?
  • Проведени ли са достатъчно проучвания и обосновани ли са ползите от приетия маршрут за България?
  • Съгласуван ли е достатъчно прецизно маршрута с другите програми: ОП Транспорт, ОП „Крайдунавски регион“ за периода 2014-2020, със СОП „Черноморски Басейн“, със Стратегията за развитие на пътната инфраструктура на Република България? Възможни ли са евентуални промени в маршрута на територията на България и ще получат ли те одобрение от съседните страни?

Подход при формиране на траекторията на черноморския магистрален пръстен на територията на България и връзките му с националната пътна мрежа. Изграждането на транспортна артерия, минаваща през територията на страните от Черноморския регион, е уникална възможност да се оптимизират международните товарни потоци между Азия и Европа по суша и вода. Това:
 ще улесни и активира търговските връзки между страните от
Централна Европа и страните по източните граници на ЕС;
 ще разшири контактите и обмена на идеи, ресурси и култура;
 ще стимулира развитието на общ туристически продукт и общи програми за опазването на природните ресурси.
За да стане всичко това възможно трасето на ЧЕРНОМОРСКИЯ
МАГИСТРАЛЕН ПРЪСТЕН трябва да бъде съобразено с много дадености на територията на всяка една страна, с плановете за развитие на всеки един от засегнатите региони, но също така и с прогнозите за входящите/изходящите/ транзитни транспортни потоци по направлението.
На сайтовете на отговорните български институции няма публикувани официални данни за резултатите от подобно проучване, нито в официалния сайт на СОПЧБ – http://www.blacksea-cbc.net/. Такава задача не е формулирана, въпреки че с подписването на Меморандума през 2008 необходимостта от такова проучване (изследване) е повече от очевидна. Подобна потребност, задачи и цели не са обсъждани и на проведените до сега редовни конференции и форуми на организациите, ангажирани с темата за Черноморското икономическо сътрудничество (фондации, комисии, министерства, институти, ОЧИС).

Траекторията на ЧМП, така както е представен на официалната карта към Меморандума (ДВ 101/2008) на територията на България следва направлението Русе – В.Търново – Шипка – Ст.Загора – Хасково – Свиленград. В чл.2 на Меморандума този маршрут не е дефиниран твърдо: посочените градове са Букурещ – Хасково – Одрин. Остава открит въпросът твърдо ли е фиксиран маршрутът в Меморандума или картата е само една илюстрация, а текстът на чл.2 дава само три опорни точки? На картата, датирана от март 2011, българската АМ „Черно море“ дори не е загатната.
Предложеният в Меморандума маршрут не е невъзможен, но има твърде много недостатъци!
– отдалечен е от черноморското крайбрежие на България и не е на естественото си място. Той няма да подобри интермодалните и регионални връзки на България, както и туристическите възможности,
– наличие на много “тесни места” по маршрута, които ще влошат комфорта и безопасността на движение,
– пресичане на Стара планина натвърде висока кота.
С посочените недостатъци не се изчерпват всички допълнителни проблеми, които би създал за нашата транспортна мрежа предложеният маршрут, което го прави не приоритетен от наша гледна точка.
Ако трябва да се съобразим напълно с подписания Меморандум за разбирателство за координирано развитие на ЧМП, то маршрута Букурещ – Русе – Белокопитово – АМ “Хемус”- Обход Варна – Ам ”Черно Море” – АМ ”Тракия” – Хасково – Одрин е със значително по-голяма стратегическа перспектива. Този маршрут е в унисон със стратегията за
развитие на пътната инфраструктура на България (2014-2020)
и Европейските програми. Изграждането на съвременен скоростен път (СП) от Русе до Шумен ще даде възможност за подобряване на транспортните комуникации между
река Дунав и Черно море (Дунавската стратегия) и връзките между международните пристанища РУСЕ – ВАРНА – БУРГАС. Ще се формира един значителен вътрешен и международен транзитен и местен транспортен поток, ще се създадат условия за безопасно и комфортно движение и ще се съкрати значително времето за пътуване. Теренът е твърде подходящ и не се очакват “тесни места”. В тази си част АМ “Хемус” ще бъде напълно изградена през 2014 г.

Пътят ще създаде условия за развитие на производствени мощности, на нови индустриални и бизнес зони и за разширяване на съществуващите. Достъпът до воден транспорт ще засили чуждия инвеститорски интерес към този регион на страната. В следващия участък, обхода на
Варна и АМ “Черно море” се вижда, че те са ключов елемент от нашата национална и респективно европейска транспортна мрежа.
Като част от пътната инфраструктура на Транс Европейския Транспортен Коридор №8, който свързва Адриатика с Черно море, АМ “Черно море” има огромен потенциал за осъществяване на комбинирани превози по суша и вода, включително и с железопътен транспорт. АМ “Черно море” като евентуална част от ЧМП ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионално сътрудничество в черноморската зона и за най-пълната реализация на икономическия потенциал на двете пристанища Варна и Бургас, както и за реализиране на връзката река Дунав – Черно море.

АМ “Черно море” ще създаде условия за намаляване на негативното влияние върху околната среда от автомобилния транспорт и по специално от транзитния крайбрежен товарен трафик.
Във вътрешен аспект нуждата от изграждане на АМ “Черно море” се свързва с планираното социално, икономическо и инфраструктурно развитие и на двата крайбрежни района: Североизточен и Югоизточен, което е заложено в стратегическите планови документи: “Националнастратегия за регионално развитие” и Регионалните планове за развитие на
двата крайбрежни района. Използването на отсечката от път І-9 между Варна и Бургас не се препоръчва най-малко поради ограничените възможности за поемане на значителен транзитен транспортен поток.

Този участък следва да се разглежда като дублираща, локална и панорамна връзка с основно туристически характер. По нататък маршрута преминава през пътни участъци, които са изградени или са в програмите на България за рехабилитация. Като възможни варианти се очертават и други коридори като Бургас – Малко Търново или Бургас – Лесово, които също не са за пренебрегване. Този маршрут има много по-големи възможности за осъществяване на интермодални връзки “път – вода – жп транспорт”.

Съществуват и други коридори на българска територия, перспективни за включване в ЧМП, за които ще е необходимо съгласуване с нашите съседи Румъния и Турция. Така например Букурещ – Мост на Дунав – Силистра – Добрич – Варна и т.н., или Дуранкулак – Варна, което се явява естествено продължение на предложението на Украйна за маршрута на ЧМП.
Изборът на оптимален вариант на маршрут на транспортни връзки в това число и ЧМП попада в хипотезата на най-малко три критерия:
Необходимо е да осигурим минимални разходи за транспортния поток и от там максимална изгода за обществото (критерий разходи-ползи). Необходимо е да осигурим максимално безопасен и комфортен режим на движение с минимум “тесни места” по дължината на маршрута. И не на последно място политическият фактор е от особено значение. Политическите сили трябва да имат волята да проучат, оценят, изберат и пристъпят към изпълнение на една оптимална стратегия за развитие на транспортните връзки за отделните региони на страната.
Решението за избор на коридор на ЧМП на територията на България е един сложен процес, налагащ необходимостта от сериозни съвместни проучвания и изследвания, в т.ч. и социологически проучвания, целящи в международен план:
 определяне на интереса на съседните страни,
 определяне обема и характера на сухопътните транспортни потоци,
 определяне на най-ефективните маршрути за комбинирани превози,
 тематичната обвързаност на общите туристически маршрути;
 етапност в изграждането на пръстена;

а в национален план:
 оптимизация на връзките с националната мрежа,
 преразпределение на транспортните потоци по националната мрежа (привлечено /отвлечено движение),
 обосновка на транспортните проекти по програмите за двустранно сътрудничество,
 доказване на ефективността и направлението на частта от пръстена на българска територия и още много други факти и съображения, определящи трасето на бъдещия Черноморски магистрален пръстен в пространството и във времето. Дефинирането на проектите по мярката Транспорт и Енергетика в Съвместната оперативна програма
„Черноморски басейн” за предстоящия програмен период 2014-2020 е отговорна задача. За да бъде гарантирана ефективността на този мащабен инфраструктурен проект проектирането на ЧМП и връзките му трябва дабъдат правилно насочени и в решаването на тези задачи специалистите от Катедра “Пътища” на УАСГ биха могли да се включат и участват ефективно. 