Home Анализи Мисия ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ – специален акцент на XI-тата Национална конференция по транспортна...

Мисия ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ – специален акцент на XI-тата Национална конференция по транспортна инфраструктура

Сред основните тематични акценти в програмата на провелата се между 11 и 13 октомври 2018 г. в Несебър “XI-та Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие” бе панелът “МИСИЯ ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ”. В него участниците представиха анализи на съвременните предизвикателства пред безопасността по пътищата в България. “Транспортно строителство и инфраструктура” отрази специално събитието и представя есенция от докладите в панела:

Проф. д-р инж. Румен Миланов (Катедра “Пътища и транспортни съоръжения”, УАСГ) очерта насоките за подобряване на пътната безопасност в България. Съгласно директива на ЕС от 2008г. се въвежда одит по пътна безопасност в процеса на инвестиционно проектиране и при пускане на пътищата в експлоатация, като това касае в момента единствено трансевропейската пътна мрежа. Той подчерта нуждата същото да се валидира по отношение на първокласната и второкласната пътна мрежа. Проф. Миланов обърна внимание, че е необходимо да се разработи методика за одит в населените места, независимо от броя жители, тъй като там настъпват около 60 % от ПТП. В България съществува близо 45-годишна практика по откриване и обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП. Необходима е цялостна дейност по наблюдението и обезопасяването на участъците с концентрация на ПТП и следва да се заделят целеви средства и да се предприеме планирано отстраняване на установените недостатъци в пътните условия. Общинските пътища, като цяло, са в лошо състояние. Като основни причини той посочи недостатъчното финансиране, липсата на компетентни служители в администрацията и проблеми в нормативната уредба. Дългогодишна практика у нас е проектирането на пътища да става съгласно нормите, заложени в Германия – т.е. проектните изисквания са на европейско ниво, но основен проблем продължава да бъде поддържането на пътищата. Най-същественият минус по отношение на контрола върху пътното поддържане на републиканските пътища е липсата на достатъчна компетентност и на бърза реакция за отстраняване на недостатъците. Научният потенциал в областта на пътната безопасност се свежда до няколко личности. Необходимо е МС да изисква от съответните министерства и университети програми за развитие на научно-изследователската работа в тази сфера. Проф. Миланов обобщи, че подобряването на пътната безопасност изисква управленска воля на ръководството на държавата, осигуряване на нужното целево финансиране и компетентни специалисти по организация на движението и пътна безопасност.

Пред делегатите инж. Иван Табаков, ръководител на дирекция “Пътна безопасност и и планиране на дейностите по РПМ” към АПИ, представи перспективите и приоритетите на новата дирекция по пътна безопасност, подготовката на предложения за промени в Наредба 5, касаеща обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП и създаване на електронна база данни за управление на пътната безопасност. Повишаване броя на одитите, повишаване нивото на инспекциите по пътна безопасност, категоризиране на пътищата – всичко това ще е в основата на доброто планиране, което пък ще доведе до ефективно изпълнение, изтъкна той. Инж. Табаков акцентира върху водещата роля на един основен фактор за постигане на по-голяма пътна безопасност: тясното сътрудничество между всички браншови институции в системата “човек – автомобил – път”.

Д-р Николай Иванов, ББАПБ (Българска браншова асоциация по пътна безопасност), изнесе доклад на тема „Управление на системата за пътна безопасност“, в който подчерта, че тя е отговорност на всеки един български гражданин. Той постави акцент и на влиянието на семейството върху поведението на водачите. Не можем да разчитаме, че държавните органи ще превъзпитат децата ни, обобщи д-р Иванов.

Интерес предизвика презентацията на д-р инж. Иван Кацаров от БФТИ (Български форум транспортна инфраструктура) за системата ARSA – обективен модел, при който с точност 95% се определя броя на възможните конфликти на кръстовищата в градска среда. Оказва се, че може чрез математическа формула да се представят вариантите на конфликтни точки и на базата на софтуер да се направи анализ с цел предотвратяване на ПТП.

В доклад на Катедра “Пътища и транспортни съоръжения“ на тема „Външни разходи вследствие на ПТП в Р България“, представен от инж. Христо Грозданов от УАСГ, данните от направения анализ показват, че сумираните стойности на външните разходи вследствие на ПТП за 2017 г. при тежко ПТП са над 175 хил. лв., за загинал – над 946 хил. лв., при тежко пострадал – над 123 хил. лв., при леко пострадал – над 9 хил. лв. Така общият размер на външните разходи – сумата, която обществото ни губи като цяло вследствие на ПТП за 2017 г., надвишават 1.2 млрд. лв. През текущата 2018 година параметрите са сходни и дори по-високи.

Очаквайте още подробности от презентациите във видеоматериали.