Home Анализи Експерти говорят по важни теми, свързани с транспортната инфраструктура и пътната безопасност

Експерти говорят по важни теми, свързани с транспортната инфраструктура и пътната безопасност

Споделяме задълбочено интервю в предаването „Имате думата“ по Канал 3 с експерти – възпитаници на Катедра “Пътища и транспортни съоръжения” – гл. ас. д-р инж. Христо Грозданов – Катедра “Пътища и транспортни съоръжения”, УАСГ, и д-р инж. Иван Кацаров – изпълнителен директор на Български форум за транспортна инфраструктура. Те изказват мнения по ключови въпроси, свързани с транспортната инфраструктура, пътната безопасност, качеството на българската инженерна експертиза в пътния сектор и членството на България в Световната пътна асоциация. Засегнати са и въпросите за състоянието на пътищата и перспективите и предизвикателствата пред развитието на транспортните коридори, преминаващи през територията на България – за по-голяма мобилност, свързаност и повишена икономическа ефективност.

Вижте видеото по-долу, както и подробен материал за ескпертните виждания по водещите теми от сектор пътища

Водещият Александър Владимиров кани в студиото на „Имате думата“ по Канал 3 експерти от пътния бранш на разговор за развитието на сектора в България. Сред основните въпроси на дневен ред по темата е има ли страната ни капацитет да се справи със задачата да изгражда пътищата си. Интервюто е с гл. ас. д-р инж. Христо Грозданов – Катедра “Пътища и транспортни съоръжения”, УАСГ, и д-р инж. Иван Кацаров – изпълнителен директор на Български форум за транспортна инфраструктура.

България и Световната пътна асоциация

Д-р инж. Иван Кацаров разясни, че през 2014 г. е създаден Български форум за транспортна инфраструктура (БФТИ) – организация, която събира специалисти от целия бранш, притежаващи истински капацитет и експертиза, които да говорят реалистично по въпросите, свързани с пътния сектор.

Бе припомнен слабоизвестният факт, че сред учредителите на Световната пътна асоциация (PIARC) през 1909 г. е и България. Това е една от най-старите неправителствени организации в света, създадена далеч преди Организацията на обединените нации. В наши дни разрастването на Световната пътна асоциация (понастоящем членуват 121 държави) е довело до нейното значимо влияние в определянето на стратегически и практически насоки по развитието на транспортната инфраструктура в световен мащаб. Асоциацията няма частен корпоративен характер, разясни инж. Кацаров – в нея членуват държавите чрез своите пътни администрации.

Той допълни, че макар да е плащала немалка годишна такса за членството си в PIARC, в течение на десетилетия България не е имала работещи активни отношения със структурата – нещо, което се променя след като през 2018 г. Българският форум за транспортна инфраструктура възстановява контактите ни със Световната пътна асоциация. Оказва се, че отношението на чуждестранните експерти към България е изключително топло и тя може да се ползва от привилегиите си на 110-годишен член-първоучредител на организацията, разясни директорът на БФТИ. Така наскоро към Световната пътна асоциация чрез БФТИ е официално признат и Националният комитет на България в асоциацията.

Подготовката на инженерни кадри в пътния сектор в България

На въпроса дали българската наука в този сектор подготвя кадри, чийто капацитет е равен на този на чуждестранните, гл. ас. д-р инж. Христо Грозданов бе категоричен, че нивото на образованието в пътното и транспортното строителство в България е много високо. Инженери, получили образованието си в България, работят в държави като Англия и САЩ. „Имаме самочувствието, че създаваме наистина успешни кадри“, които са доказали името си в практиката. Преподаватели от университети от Германия, Италия, Русия търсят Катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към УАСГ за подпомагане при подготовката на техни студенти и организиране на обменни практики, разясни д-р инж. Грозданов. Той акцентира на това, че в момента към катедрата се обучават и над 25 докторанти, които разработват теми, иновативни за българската среда. След време, при успешна реализация, те следва да дадат висока стойност на научния труд. 

„Защо се стига до парадокса да имаме основания да се гордеем с кадрите, които реално правят пътищата, а в крайна сметка има негативно отношение към строителството по принцип у нас?“, запита водещият.

Според инж. Грозданов българската инфраструктура е на достатъчно добро ниво за степента на развитието на обществото – строителството на пътищата е свързано с икономиката на държавата. Според него в България секторът поддържа добро качество на сравнително ниска цена. „Факт е, че български строителни фирми работят много успешно в различни държави, не само в Европа. Голяма част от магистралите в Сърбия например са строени от различни български компании. Български компании работят много успешно в Македония. Във Финландия и Германия също строят български фирми. На един от най-сложните обекти понастоящем на Балканския полуостров, в Република Сърбия, през лятото на 2018 г. има свлачище, което застрашава въвеждането в експлоатация на най-сложната им магистрала. Техният сектор не знаеше как да се справи с проблема, колеги от катедра „Геотехника“ от УАСГ сформираха екип и в рамките на 2 седмици предлагат решение, което впоследствие е успешно реализирано от българска компания“, разказа специалистът в студиото. Магистралата вече е въведена в експлоатация тази пролет, а брегоукрепването е наистина сложно, тъй като скатът в този свлачищен район е висок над 35 м.

„Имаме добри контакти със строителните университети в Белград и Ниш. На практика в България почти – освен по изключение, не работят чуждестранни инженери, нямаме нужда да внасяме кадри от чужбина. Над 90 % от сектора – строителство, проектиране, надзор и управление, е съставен от български инженери, образовани тук на местна почва, и работещи тук.” Подготвени са добре, защото те изграждат и в България, и в чужбина, каза той.

Комплексност на строителния процес – един недобре отчитан фактор

Д-р инж. Кацаров подчерта, че строителството е изключително сложен процес, в който участват много страни: възложител, строител, проектант, надзор, консултант, авторски надзор на проекта и изпълнението. „При комбинацията от тези дадености, включително ниската цена и кратките срокове за изпълнение, винаги има вероятност някой от тези елементи да поддаде и това да доведе до негативно отражение върху изпълнението. И когато като крайни потребители констатираме проблем, който ни разочарова, обикновено изпълнителят бива посочен за виновник. Само че в реалността съществува комплексен процес и не може да се посочва толкова еднозначно причината.” Преди около година бяха приети новите норми за проектиране на пътища и улици – те са изцяло в унисон с немските, австрийските, холандските норми. УАСГ де факто е институцията, която организира създаването на тези нови норми. Техническата спецификация за изпълнение също е много съвременна и условията са много подходящи. “Винаги някой елемент може да се окаже критичен, но невинаги това е един и същ конкретен елемент“, обобщи Кацаров.

За летните ремонти и задръстванията по пътищата 

Според експертите, станалата пословична за летните ремонтни дейности фраза „Това не се случва на Запад“ не отговаря на реалността. Пътуващите са свидетели на тапи и задръствания и в чужбина, защото е логично ремонтите да се осъществяват през лятото при подходящи климатични условия. „Ако искаме да имаме хубава и качествена инфраструктура, трябва да се съобразим и с условията, които налагат ремонтите“, каза д-р инж. Иван Кацаров.

Ежегодната Национална конференция по транспортна инфраструктура – най-големият браншови форум на Балканите

Д-р инж. Христо Грозданов разказа за Националната конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, която се организира 12 поредни години от Катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ и е най-големият ежегоден форум на Балканския полуостров, свързан с транспортната инфраструктура. Последните няколко години сред основните му акценти е именно пътната безопасност. XII-тото издание ще се проведе между 10 и 12 октомври 2019 г. в Несебър. На конференцията традиционно присъстват делегати от над 25 държави от 5 континента, които споделят опит и идеи в областта на пътната инфраструктура, като участват представители на национални пътни администрации, на министерства и общини, на научните среди, практикуващи експерти от всички звена: проектиране, строителство, надзор. През 2019 г. се очаква присъствие на пътните администрации от Чехия, Словакия, Македония, Сърбия, България, Румъния.

Д-р Грозданов подчерта, че високото представително ниво на конференцията ѝ дава възможността да влияе върху дневния ред, свързан с промените в пътната инфраструктура. През последните години Конференцията сама по себе си е инициатор за актуализиране на Наредба 1 и Наредба 2 за проектиране на пътищата в България. МРРБ възлага на експертите от Катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към УАСГ да подготвят промените в нормативната база и заедно със специалистите от БФТИ тази задача е успешно осъществена.

Основен акцент в новите наредби е пътната безопасност и превенцията на произшествия, коментираха специалистите. Ежегодно Националната конференция по транспортна инфраструктура завършва с обобщителен доклад, извеждащ основните експертни насоки, до които достигат участниците по време на форума. Заключителният доклад от 2018 г. е ползван от релевантните министерства в България и довежда до пакет от нови мерки, третиращи пътната безопасност, възложени от Министерски съвет до верига институции чрез постановление от януари 2019 г.

Д-р инж. Грозданов сподели изведените резултати от дисертационния си труд, в който се търси връзката между пътнотранспортните произшествия и външните икономически последици, които те носят за обществото. Данните от проучванията на екипа му сочат, че за 2017 г. България е загубила над 1,2 млрд. лева като външни разходи за сметка на обществото от пътнотранспортни инциденти. За 2018 г. резултатите са дори малко по-високи от икономическа гледна точка. Тези средства на практика ежегодно “изтичат” без да се усвояват в правилна посока. Вместо това тези средства биха могли да се влагат в пътната безопасност превантивно, за да бъде многократно повишена тя. Примерите от световната практика на държави, работещи по този модел, са доказали успеваемостта си.

Има ли България цялостна стратегия за сектор пътища?

Този важен въпрос постави журналистът Александър Владимиров.

Д-р Кацаров разясни, че БФТИ третира активно темата за стратегиите за разпределелнието на транспортните коридори, преминаващи през българска територия. Приоритет за Сдружението е темата за свързаността на Западните Балкани и Коридор No. 8. „Под термина „коридор“ не се визира единствено автомобилен път, а също така жп линиите, съобщенията, комуникациите, интернет, включително енергетика“, допълни той. Тази тема е повдигната  от Български форум за транспортна инфраструктура още преди България да председателства Европейския съюз. По време на и след българското председателство темата логично е изведена на преден план в общественото пространство. Д-р Кацаров обърна внимание и на друг въпрос с повишена актуалност – връзките по направлението север – юг, и разясни важността му: „От няколко години в бранша се говори за нуждите от много по-голяма свързаност в транспортно-комуникационно отношение на тази ос през територията на България. До 1989 г. поради политическата и икономическа ориентация на България приоритетно са развивани връзките в направление изток-запад.“ Едва след ´89 г. започва да се работи за връзките север-юг, които и до момента не са достатъчно развити.  В момента на роден терен се полагат усилия за наваксване в този аспект, категоричен е Кацаров. Запитани защо често в страната ни темата за пътния сектор излиза извън  професионалните експертни среди и навлиза в политическите дебати, гостите изказаха мнение, че е проблем когато инженерите спират да бъдат питани по въпросите за строителството и инфраструктурата. Научните среди нямат интерес да говорят публично „какво да е“, за разлика от други изказващи се по темите, обобщиха те.

Какви са поуките след трагедията с моста край Генуа

Специалистите коментираха и казуса с рухалия миналото лято мост в Италия. След срутването българските експертни среди организират среща, на която присъстват над 150 родни конструктори, дискутирани са причините и какви грешки трябва да бъдат избягвани, за да не се стига до такива инциденти в България. Д-р инж. Христо Грозданов поясни, че в момента в Италия тече сериозно разследване на казуса и се очаква в скоро време да бъдат официално оповестени резултатите. „Българската наука очаква тези резултати и при всички положения те ще бъдат анализирани и предоставени на изпълнителната власт в България“, каза той и подчерта, че следва да бъдат отчетени поуките и да се предприемат превантивни действия, ако се налага, тъй като и в България има съоръжения със съизмерими от моста край Генуа мащаби. Мостът в Генуа е причината много държави в Европейския съюз да извършат проверка на текущото състояние на мостовете си и се оказва, че даже в Германия 80 % от тези съоръжения не са в задоволително състояние.

юли 2019

източник видео: Канал 3